Борис ВЕЛЕВ
Таня Малинова е сред най-известните футболни съдийки у нас. Чаровната пловдивчанка е въздавала правосъдие в доста напечени мачове. Когато не е на терена, тя е на трибуните и следи изкъсо родната Първа лига. Феновете я разпознават и искат да се снимат с нея. Тя винаги откликва с усмивка, с каквато прие и поканата за интервю от Plovdiv-Press. Както е добре известно – футболното съдийство в България е непрофесионално и се води за хоби. Това е и причината Таня Малинова да изкарва по-голямата си част от времето в Строителния техникум. В легендарното школо тя е учителка. Естествено – по физическо възпитание.
– Таня, ти си хем футболна съдийка, хем учителка по физическо в Строителния. Кое от двете ти доставя по-голяма емоция и удоволствие?
– Определено футболът ми е голямата тръпка. Той ми е в кръвта. Хубаво ми е и, когато съм в училището, но там децата стават все по-недисциплинирани. А в моя живот съм свикнала да има йерархия и дисциплина. Не говоря за казармен ред, но за спазване на порядки, които са съвсем нормални.
– Рядко изпускаш мач на пловдивските Ботев и Локо, често си на дербита и в София. А следиш ли мачове и от по-долните дивизии, където препятствията за арбитрите са доста по-сериозни?
– Все по-рядко, а причината е, че не ми остава време. Знам, че в долните дивизии стават напечени срещи и от съдийско естество са много интересни, но ангажиментите ми почти не позволяват да ги съчетавам.
– Какво те накара да се захванеш с реферството? Това в представите на хората изобщо не е женска работа…
– Аз от малка съм много запалена по спорта. Тренирах дълго време баскетбол. По телевизията също се заглеждах повече по различни спортове, отколкото по детски и женски филмчета. Така, някак естествено, се случи. Изкарах курсовете, издържах тестовете и се захванах с арбитруването. В кариерата ми на съдия личат мачове дори на Ботев и Локомотив (Пд).
– В момента най-известната съдийка в света е немкинята Бибиана. Тя дори ръководи мачове от Бундеслигата и то на страхотно ниво. Може ли нейният пример да послужи за това и в други елитни шампионати важни мачове да се поверяват на дами?
– Според мен може. Жените сме отговорни същества и това ясно си личи на терена, където често взимаме напълно принципни решения, за разлика от мъжете рефери. На плещите на жените със свирка или флаг в ръка може да се има пълно доверие, техните плещи понасят огромен товар и се справят с него. Бибиана го доказва в едно от най-трудните първенства, каквото е Бундеслигата. Там скоростта на игра е изключително висока и съдиите са максимално затруднени, но се видя, че Бибиана няма проблем с това. В Англия също дават шанс на жени, най-вече край тъчлинията. В Гърция – също. Това е доказателство, че жените имаме сили да сме съдии и в най-тежките шампионати.
– А защо у нас не се дава шанс на жените да се докажат в Първа лига?
– Всъщност, знам, че от УЕФА има указания към БФС да дава път на жените във футбола и да им дава шанс с наряди в професионалните групи. Виждате обаче, че в последните 1-2 сезона се нагледахме на доста фрапантни грешки на арбитрите. Това сякаш плаши отговорните фактори в България и жените остават на заден план.
– В този ред на мисли – на какво се дължат тези фрапантни грешки, за които ти спомена?
– Не мога да дам категоричен отговор, защото не знам. Все пак, ние гледаме тези мачове отстрани и няма как да знаем какво е на терена. В доста от случаите обаче става дума за недоглеждане и подценяване на дадена ситуация, а не за тенденция.
– Истина ли е, че футболистите се притесняват да псуват, когато арбитри са жени? И случвало ли ти се е да попадаш под канонада от вулгарни изрази?
– Истината е, че футболистите видимо се сдържат, когато мачът е поверен на жени-съдии. На мен лично не ми се е случвало да ме псуват или да агресират спрямо мен. Нещо повече – футболистите демонстрират уважение, щом видят, че жени водят дадената среща. А това е показателно.
– Ти си много красива жена. Била ли си и ти атакувана от шефове, играчи или други лица около футбола с неприлични предложения?
– Вижте красивите жени винаги са ухажвани, по един или друг начин. И няма значение в каква сфера са. Това е нещо съвсем нормално и трудно може да бъде избегнато. Важното е да не се прекрачват границите. Към мен не е имало някакъв нездрав интерес.
– Има ли млади момичета, които се насочват към кариера в съдийството?
– Да, има! Специално в Пловдив поне по 2 девойки получават удостоверения за съдийки на всеки курс и последващи турове, които се провеждат. След това си зависи от самите тях дали ще продължат по трънливия път и ще пробият в реферството.
– Да се върнем към другата тема, в която си веща. Средното образование у нас търпи жестоки критики в последните години. Наистина ли нивото на познание и интерес на учениците към предметите спада? И кой е виновен – децата или и учителите?
– Няма как само учителите или учениците да имат вина за нещо. Всички замесени са в кюпа. По мое мнение се наблюдават процеси на разпад на връзката учител-ученик, каквато я знаем отпреди няколко десетилетия. Причина за това намирам в семейната среда. Системата на образование също има много дефекти и така се получава, че нещо по веригата се къса, а това влияе зле на училището като институция. За огромно съжаление. Не се чувствам компетентна да задълбавам в темата, но със сигурност трябва нещо да се промени.
– За какво е виновна семейната среда?
– Различно е, но най-вече, че без адекватно възпитание вкъщи, няма как да очакваме децата да идват в училището и да се държат както подобава. Родителското тяло трябва да поставя основите. Без това условие – учителите са безсилни, а оттам до загубата на интерес и мотивация у тях – крачката е малка. Искам задължително да отбележа и това, че много деца са добри, възпитани и любознателни, но са мързеливи. Виждам това като огромен проблем и вероятно развитието на технологите е в неговата основа.
– Строителният е легендарно школо, чиито кадри по-лесно прогресират в живота, защото се учат на занаят. А интересно ли им е в часовете по физическо възпитание?
-Да, за повечето от децата часовете по физическо възпитание са нещо, което спомага да разпуснат от напрежението. Чакат физическото с нетърпение, то за тях е разнообразие. Веднага давам пример. Често се случва децата да имат свободни часове и мигом тичат при мен, за да спортуват и да си уплътняват времето именно с физически натоварвания. Plovdiv-Press