Начало » Станилия Стаменова за Пловдив Прес: Искам златото в Токио ВИДЕО+СНИМКИ
Интервю кану-каяк Мнения Спорт Спорт Важно Спортни страсти

Станилия Стаменова за Пловдив Прес: Искам златото в Токио ВИДЕО+СНИМКИ

Стефан СПАСОВ, plovdiv-press.bg

Световната шампионка от 2015-а година в едноместното кану Станилия Стаменова е сред големите надежди на България за Олимпиадата в Токио през 2020 година. Момичето, което перманентно присъства в призовите места в класациите за Спортист на годината в Пловдив, се готви усилено за предстоящите състезания. Причината е, че през есента я чака ситото на квалификациите за Игрите в Япония. Станилия се съгласи да говори специално пред Пловдив Прес и да разкрие прелюбопитни неща около себе си – както в професионален, така и в личен план. Медията ни имаше привилегията да прекара със Стаменова цял тренировъчен ден и да заснеме заниманията и на Гребната база – от гребане в кану-каяк лодката й, през фитнес упражненията, та чак до особеностите на храненето й в лагерен режим. 

– Какви са ти целите за предстоящата година, имаш ли апетити за медали?

– Желание за медали винаги имам. Бих казала, че целта ми винаги е първото място във всеки старт. Така съм устроена. А за предстоящия сезон съм мобилизирана максимално, защото предстои квалификацията, даваща визи за Олимпиадата в Токио. Иначе казано – настъпва моментът на истината. Голямото състезание ще бъде в унгарския град Сегед в края на месец август. То се явява Световно първенство, но за мен по-важното е, че е квалификация за Олимпиадата в Япония.

– На кое място е необходимо да се класираш в Сегед, за да получиш виза за Олимпиадата?

– От първо до пето – включително. Аз ще гоня възможно най-предна позиция, но знам, че ме чака наистина много труден старт, защото всички момичета тогава ще са в оптимална форма и са вперили поглед именно към Унгария.

– Звучи малко стряскащо, това ли е единственият шанс на кануистките за квота за Токио 2020?

– За 2019-а година е само този шанс. През 2020-а година ще има още няколко континентални квалификации, но те ще бъдат още по-сложни, защото вече ще са раздадени повечето визи и ще е нужна само победа, за да се вземе квота. Точно затова Световното първенство в Унгария е големият шанс.

– Миналия месец получи награда и стана седма в класацията за Спортист на годината в Пловдив. Доволна ли си от тази позиция?

– Пак казвам, че моите цели винаги са да съм първа. Доволна съм от това, че постоянно попадам в челните места в тази класация, а и два пъти съм я печелила. Важните състезания за мен са тази и следващата година – тогава искам да съм на най-високото стъпало и на Спортист на годината.

– Категорична си, че златото е твоята мишена винаги. Така ли ще бъде и на Олимпиадата?

– Да, така ще бъде. Наясно съм, че там конкуренцията ще е убийствена, но аз вече доказах, че съм сред най-добрите. Вярвам в себе си и знам, че имам възможност за злато в Токио. Точно в него ще се целя, но отсега мога да заявя, че и среброто и брознът ще са страхотен успех. Нека обаче да не прибързваме и първо да минат успешно тазгодишните квалификации.

– Заснехме новата ти лодка, с която тренираш. По-сигурна ли се чувстваш в нея?

– Определено с новата лодка се чувствам по-добре, макар че вместо стандартните 4 метра е дълга 5 и половина. От спортното министерство получавам подкрепа и няма от какво да се оплача. Остава с треньорите ми да действаме удърдно.

– Колко често си по лагери? Вярно ли е, че се готвиш понякога и с турския национален отбор по кану-каяк?

– Колко често съм по лагери – можете да си направите извод от факта, че нямам време да се видя със семейството си и шеговито казано – направо съм забравила как изглеждат. Това обаче са жертвите, които един спортист с високи цели трябва да може да прави. С турския национален тим съм се готвила вече няколко пъти. Всъщност, просто тренирам на места, където в този момент са и те. Причината е, че треньор им е сърбинът Драган Павелич, с когото от известно време работя и аз. С предишния ми наставник – руснака Александър Кирпиченко не се сработихме.

– Кое е най-важното в спринта на 200 метра?

– Най-важното е мощта. За пример мога да дам състезанията, в които аз почвах в началото силно и после в края нещо не ми достигаше. Необходимо е не само да умееш да развиваш бърза скорост, а и да стартираш мощно, така че да натрупаш преднина. Мисля си, че съм каякарката, достигаща най-висока скорост с лодката, но това не е основното. Доказано е, че развивам 19,6 км/ч. Най-важното е да разчетеш силите си, така че във финалния спринт да си на топ ниво. Аз имам един проблем и това е издръжливостта – в първите 150 метра съм отлична, но после „буксувам“. Това е и причината да започна да работя за специфична сила и мускулна маса от водата. Да трупам мускули докато греба, а не толкова от фитнеса.

– Неуспехите са неделима част от кариерата на спортистите, амбицират ли те загубите повече или напротив?

– Няма какво да лъжа – след слабото представяне на Европейското в Пловдив бях пред отказване от големия спорт. Бях наистина в тежка депресия и съжалявам, че не съм показала истинските си възможности точно пред пловдивската публика. така че – тежко преживявам неуспехите, но да – те ме амбицират.

– Каква диета спазваш в момента?

– През зимния сезон се храня калорично. Даже бих казала, че се храня насила, без въглехидрати. На обед залагам на пастата и салатите, а вечер – на мазнината. И по точно – на наситената мазнина. Ям задължително много мазна пържола. Храненето е много важно, но аз понкога губя апетит. Пак казвам – налага се отвереме-навреме да ям насила, само и само да съм във форма. Няма и как да е иначе – на ден греба по над 20 километра, после има и други силови упражнения.

– Колко е важен за твоето изграждане легендарният Николай Бухалов?

– Той е човекът с главна роля. Особено, когато става дума за изграждането ми като съетезател в технически план. От Николай Бухалов съм прихванала желанието винаги да съм на първо място. Мога да разкрия, че когато съм втора или трета – той е все недоволен и намръщен, намира куп кусури. За него съществува само златото. Работя с него, защото изисква да съм най-високо на стълбичката. Работя с него за големи неща. От Николай Бухалов лъха на позитивизъм и се радвам, че е мой наставник.

– Ти си родена в София, но хората те свързват с Пловдив…

– Нормално е да ме свързват с Пловдив, защото живея тук и често тренирам тук – в клуб „Тракия“. Първите стъпки като спортист съм ги направила в столицата. Първоначално се занимавах с лека атлетика, но постепенно стана ясно, че в нея не мога да разгърна изцяло качествата си. Така стана, че се захванах с кану-каяк и съм щастлива от това. Близките ми хора живеят в София, но много рядко успявам да съм там. В столицата завърших и висшето си образование – в НСА. Добре че съумях да ида поне за коледно-новогодишните празници, макар и за кратко.

– Милано ли е любимият ти град. Все пак там през 2015-година стъпи на световния връх в кану-каяка, имаш ли време за разходки из градовете, където са стартовете?

– Дисциплината ми преди състезания е на високо ниво. Мисля само за старта. Спазвам железен режим и това прави разходките почти невъзможни. Все пак успях да видя известната миланска катедрала и това е всичко. Много бях доволна, когато с част от съперничките ми бяхме в Китай на нещо като демонстративен турнир с комерсиална цел. Тогава имахме време да се опознаем една-друга, а и да идем на шопинг, на разходки, на общи вечери. После такова комерсиално събитие имахме и в Новосибирск, където отново атмосферата бе по-неофициална.

– Поддържаш ли приятелски отношения с някоя от конкурентките ти?

– Опитвам се да съм приятелка с тях, но няма как да е така с всички. Мога да кажа, че с няколко поддържам близки отношения и контактуваме не само по време на състезания. С някои си пишем в социалните мрежи и говорим за новости в нашия спорт, а и на други теми. Една от най-близките ми е Алена Наздрова от Беларус.

– Имаш татуировка на ръката, какво означава?

– Татуирала съм си олимпийския девиз – по-бързо-по-високо, по-силно. Това само показва колко съм амбицирана да постигна нещо велико на най-престижния форум.

– А откъде произлиза името ти – Станилия? Среща се рядко…

– Рядко е, но на мен ми харесва. Кръстена съм на единия ми дядо, който се казва Станил.

– Открехни вратата за личния си живот – гадже, хоби?

– Истината е, че личният ми живот е на заден план. Просто нямам време за такъв. Потънала съм в работа с лодката и в залата. Това продължава вече 8 години. Наистина рядко се виждам и със семейството си. Когато все пак имам малко време го прекарвам в гледане на филми и срещи с приятели. Голям фен съм на ските и съм на седмото небе, когато ида в планината да карам. Това го слагам в графата хоби.

Коментари

Коментари

Хотел-ресторант Одеон
Facebook Pagelike Widget
error: Правата запазени!