На Лудогорец вече не можеш да им кажеш, че им липсват първите 7 години. Точно толкова на брой станаха поредните им шампионски титли. А числото съвпада с броя на сезоните им в „А“ група. Което е прецедент в световната футболна история.
Медалът и този път има две страни. Видимата и невидимата част на успеха при клубът от Разград пак вървят ръка за ръка. Както впрочем се случват нещата при всеки шампион на България по футбол. Ако някой ви каже, че е станал първенец без подизпълнители и без интервенции от страна на съдийската гилдия, значи просто се шегува с вас. При Лудогорец обаче така нареченият втори, или тих фронт, е прекалено очевиден, натрапчив и задушаващ неподизпълнителите. Или тези, които се опитват някак си да бъдат конкуренция за първото място.
И този път е същото. Отборът от Разград има най-добра структура като клуб, най-добра организация без кавички, най-добър щаб, прави най-много инвестиции в база, инфраструктура и школа. Машината е завъртяна и смазана до степен такава, че трябва да се случи голямо чудо, за да настъпи срив в Лудогорец. Там не се мисли мач за мач. Финансово и организационно няма как да се случи спънка. В Разград отдавна са си направили сметка, че могат да си позволят заплати от над 50 хиляди евро, а такива нива са немислими за останалите български клубове. Кешеру бил такъв, бил онакъв, цъкат езици от София. Е, и те могат да намерят нападатели за 1 милион евро и заплата от 60 хиляди евро и нагоре. Могат да го посочат, дори да го заговорят, но дотам! А Лудогорец е от там нататък, може да преговаря и да извади парите.
Колкото и да не им се иска на шефовете, в някои мачове футболистите просто не са мотивирани, както би трябвало да е при скъпоплатени професионалисти. Когато нападател, който получава над 60 хиляди евро на месец, има срещу себе си защитник със заплата 3 хиляди лева, няма как да е отдаден на сто процента. А същото се отнася и за останалите от Лудогорец. Те просто тренират при други условия, поставени са в други финансови измерения и им се осигурява всякакъв комфорт. Дори от време на време се чудим дали правилата, които са приети в цял свят, важат за Лудогорец?!
Спортното щастие също бе на страната на силния. Онези 6-7 заключителни минути на мача с ЦСКА като че ли сложиха катинара на последните неизвестни нюанси. Може би това бе пределът на възможностите на най-реалния съперник за първото място. И точно тези минути показаха, че винаги е добре, когато имаш на пейката опитен и способен треньор. Херо, въпреки някои колебания, не даде много шансове на съперниците си. И когато се опитваха да го надиграват, и когато пробваха да го надхитрят, той почти винаги имаше готово противодействие. И то при положение че, общо взето, не добави никаква подправка към ястието, което вече бе изпитано. Да, имаше промени в някои елементи, и дори в схемата, но като цяло Лудогорец показваше смазващ стил, когато включеше на максимални обороти. Все пак това са футболисти с висок футболен интелект, отлично тренирани са, кондицията им е на европейско ниво и въпреки че не са селектирани от Херо, са лесни за „обработка“.
Въпросът сега е как точно ще се случи надграждането в Лудогорец и с кой треньор. Ако Херо си тръгне по някаква причина, дали това ще се отрази на стила на отбора и дали в Разград имат отговор и на този въпрос.
Желю Станков, Тема: Спорт
