Георги Илиев, който е на 10 мача от това да подобри рекорда за най-много изиграни двубои в елита на България, даде обширно интервю за „Тема спорт“. 38-годишният халф говори за приключението на Локомотив (Пловдив) в Европа, както и за новото назначение в клуба – Георги Иванов-Гонзо.
Жоро, приказката „Лига Европа“ за Локо Пловдив приключи, каква е оценката ти за това, което направихте?
– За нас това наистина бе доста хубаво и приятно изживяване. Всички мачове бяха в една изключително футболна обстановка. С пълни трибуни, с уважение към самата игра. И при нас, и при Спартак Търнава имаше много голяма мотивация. Страсбург по-лесно мина през нас. Беше много положително и хубаво.
Най-после успя да играеш с Локо Пловдив в Европа на „Лаута“…
– Да, това сякаш бе най-голямата победа, която ръководството постигна, за да вземе стадион „Локомотив“ лиценз за Лига Европа. За да не се налага да играем в София. Предния път, когато играх с Локо в Европа, бе по-различно, защото мачовете бяха в Бургас. Друго е да играеш в собствения град, пред препълнени трибуни… Това беше една от главните причини да покажем това добро лице в четирите мача. Надявам се догодина да са повече.
Два пъти по 0:1 от Страсбург, който е в Лига 1 на Франция, сякаш подсказва, че дяволът не е бил чак толкова черен?
– Може би от Страсбург не вложиха пълния си капацитет, който притежават. Подходиха пo-лековато, дори надменно, може да се каже. И то и в двата мача. В крайна сметката разликата в класите си каза думата, а и знаем тези отбори как влизат в такива срещи. Приемат ги пo-леко и искат с минимум усилия да преминат препятствието. Сега например срещу Айнтрахт (Франкфурт) ще играят по коренно различен начин. Но пък и ние нямахме шанс да вкараме поне един гол и да направим срещите по-интересни. Това бе разковничето за срещите със Страсбург. Сладко е да се играе в Европа. Всички – играчи, фенове, треньори, ръководство, видяхме тези мачове каква емоция и заряд имат, така че всеки ще е мотивиран догодина пак да бъдем на същото място – било през първенството или купата.
Какво е мнението ти за старши треньора Бруно Акрапович, как се работи с него? Вече два месеца си в Локо, свикна ли да ставаш за тренировка в 7:30 часа?
– (Смее се.) Определено има някои нетрадиционни методи, но в крайна сметка определящо за един треньор винаги са резултатите. След като отборът показва това лице, не мисля, че някой може да има претенции към неговата работа. В крайна сметка това винаги е водещо – дали си спечелил нещо, дали отборът върви нагоре, дали се развива.
От началото на сезона вие и Левски имате по 14 вкарани гола…
– Това също е показателно и говори, че в отбора се работи правилно. Нещата в Локо се развиват в правилната посока.
Около мача съ Страсбург дойде и новината, че Георги Иванов-Гонзо ще бъде спортен директно на Локо (Пловдив). Бил ти треньор в Черно море, смяташ ли, че ще се справи?
– Сега ще е малко по-раз лично. Беше ми старши треньор в Черно море, но вече длъжността му ще е друга. Със сигурност, щом ръководството е преценило да разчита на неговите услуги, вижда голям потенциал плюс за клуба и начин, по който той би помогнал. Но не съм аз човекът, който трябва да прави разбор на качествата на Георги Иванов. Мисля, че ще бъде плюс за клуба. Гонзо е човек, който изисква, a когато в един клуб има високи изисквания, има и подобряване на резултатите, на организацията…
Познавайки него, а вече и Бруно Акрапович, смяташ ли, че ще намерят общ език, ще се напаснат като характери, защото и двамата не обичат да губят?
– Това не е лошо качество. Мисля, че в нашия клуб всеки осъзнава, че е тук, за да издигне Локомотив на по-високо ниво, независимо на каква длъжност е. Така че съм сигурен, че и двамата ще работят за благото на Локомотив.
Все по-малко мачове ти остават до рекорда. В момента имаш 445 двубоя в елита, остават ти още 10. Какво е усещането, че може да станеш футболистът с най-много срещи в елита на България?
– Ще е сладко събитие, ако се случи. Но има време. Един Господ знае дали ще стигна дотам. 10 мача са и малко, и много. Нека да почакаме още няколко месеца u ще видим как ще се развият нещата.
Зная, че стана банално да те питаме, но докога смяташ, че можеш още да играеш, как се чувстваш функционално, физически, ментално? На 5 септември ставаш на 38.
– Чувствам се добре. На всеки е ясно, че за един футболист на 37-38 години най-анормалното нещо е да взема все по-малко участие в маговете. Още повече, че позицията на полузащитник изисква доста тичане. Динамичен пост е. Надявам се в тези 4 месеца, които остават до края на договора ми, да се чувствам по същия начин, всичко да е наред.
Мислил ли си вече какво ще правиш от Нова година нататък?
– Имам някакви планове, ориентирал съм се горе-долу, но нека минат тези 4 месеца, да съм здрав и ще видим.
Как стоят нещата с режима, позволяваш ли си вече да го понарушаваш?
– Аз винаги през тези 20 години кариера съм си позволявал по една-две бири. Никога не съм пушил, макар че има футболисти, които го правят. Всеки си преценява за себе си. Но няма отпускане. Може би след 3-4 месеца може да се поотпусна. В съвременния футбол режимът е нещо много важно. Говоря за хранене, възстановяване, начин на живот.
Предстои Красимир Балъков да обяви повиквателните за евроквалификацията с Англия на „Уембли“ на 7 септември. Мислиш, че Мартин Камбуров, който сега е на 38, има място в отбора?
– Марто и на 40 години да стане, пак ще има място в националния отбор. Той не само може да помогне като футболни качества на терена, но и младите ще има много какво да научат от него само дори да го гледат отстрани. Продължава да вкарва, и той гони рекорд, адмирации. За такива хора като него поклон до земята трябва да се направи за начина, по който ни показват, включително и на мен, начина, по който трябва да се отнасяш към футбола.
На 21 септември Берое гостува на Локо Пд, ще бъде един вълнуващ дуел помежду ви…
– Виждате, че ние вече по-малко вземаме участие в тези мачове, но… чакам го, ще е интересно.
Предполагам, че не ти е фиксидея да си национал, но да излезеш на „Уембли“ би било чудесен подарък за рождения ти ден, който е два дни по-рано?
– Ти сам го каза, не е фиксидея. Но кой не би искал да е там в отбора на „Уембли“. Има си национален селекционер, който не се съмнявам, че ще вземе най-доброто решение за благото на България, а дали ще съм аз, втори, трети… няма чак толкова голямо значение.
Средата на август мина, а в Европа пак остана само Лудогорец, който си е все така в челото на шампионата, смяташ ли, че наистина е възможна промяна на статуквото?
– Най-нормалното нещо е отбор с по-голям бюджет, с по-голяма организация да е на по-високо място в класирането и да е по-напред в Европа. Няма нищо чудно в това. Надявам се всички отбори да подобрят главно базите си и оттам да тръгнат промените.