Легендарният вратар на Италия и Ювентус – Джанлуиджи Буфон официално напусна „бианконерите“. Последният му мач за Старата госпожа бе срещу Верона. След срещата Джиджи половин час се целуваше и разделяше сърдечно с най-върлите тифози на Старата госпожа. Специализираното издание The Players Tribune пусна обширно интервю с великия Буфон, в което стражът разкрива куп интересни неща.
Благодаря, че се срещна с мен. Прочетох, че родителите и сестрите ти също са спортисти…
– Майка ми и баща ми са се състезавали на добро ниво в леката атлетика, а двете ми сестри играеха волейбол. Една от тях дори спечели волейболната Шампионска лига, за разлика от мен. Като най-малък във фамилията исках да покажа, че аз също мога. Късметлия съм, че заиграх футбол и станах вратар.
Кой е първият ти футболен спомен от детските години?
– Първият ми спомен? Мисля, че бях на 4. Световната титла на Италия от 1982 година.
Тогава още не съм бил роден!
– И аз бях прекалено малък, но си спомням, че всички възрастни се събираха около телевизора, подкрепяйки Италия.
Започваш в Парма и изиграваш първия си мач на 17 срещу Милан, без да допуснеш гол. Какво бе усещането да си толкова млад и да си титуляр за такъв важен отбор като Парма, един от най-добрите клубове в Италия по онова време?
– В средата на 90-те, за период от около 10 години Парма бе сред най-добрите не само в Италия, но и в Европа. Беше отбор от най-високо ниво. Въпросният мач с росонерите бе важен, защото водехме в първенството и имахме равни точки с тях. Те разполагаха с велики шампиони като Баджо, Уеа, Савичевич, Малдини. Бях едва 17-годишен и трябваше да играя. Гордея се с това, че не се страхувах. Помня, че бях много щастлив, защото Буфон имаше шанс да покаже на света кой е.
После на 19 дебютираш за националния отбор. В Русия.
– Чезаре Малдини ме викаше за вече пети или шести път, но все още не бях играл, защото другите вратари бяха Перуци и Палиука и заслужаваха повече. Ставаше дума за бараж за класиране на световното във Франция. Играхме срещу сборная в Москва. В 25-ата минута Палиука получи удар в коляното и трябваше да излезе. Аз бях ентусиазирано хлапе, което не се страхуваше от нищо. Когато влязох, не беше толкова забавно, защото игрището беше покрито в сняг. Беше толкова важен мач, касаеше класирането на Италия. Започнах да загрявам и влязох две минути по-късно. Вече на терена бях много концентриран. Страхът ме напусна и бях фокусиран на предела на възможностите си.
Ще влезеш в историята като един от участвалите на пет световни първенства. Останалите двама са Матеус и един мексиканец. Как се чувстваш?
– Горд. Пътят бе дълъг. Необходимо е много, за да си винаги в кондиция.
Много работа?
– Нужен е талант, но също така и отдаденост, да си готов да страдаш на моменти. Но си струва и се отплаща. Малцина сме играли на пет Мондиала. Беше хубаво да играя два в Европа, един в Азия, един в Африка и един в Америка.
Източник: Twitter
Не го бях осъзнал досега…
– Играл съм на всеки континент. Щеше да е специално да участвам на шесто световно, но понякога трябва да си доволен с това, което имаш.
През всичките години, в които игра за Италия, вероятно си бил най-щастлив през 2006-а, когато станахте световни шампиони. Какво си спомняш? Как се чувстваше?
– Изживяването в Германия бе специално за всички италианци, не бе само до победата. Имаше много италиански имигранти, които ни караха да се чувстваме като у дома. Спомням си огромното щастие, празненствата, емоционалната подкрепа. Никога не бяхме сами. Имам два невероятни спомена, един от тях е полуфиналът срещу Германия в Дортмунд…
Източник: Twitter
Тогава победихте с 2:0…
– Това бе от най-нервните мачове в живота ми. Когато си спомням сега, се чувствам зле. Как може някой да се справи с толкова напрежение и емоция? Беше ужасно срещу Германия. После спечелихме с 2:0 в продълженията. Прибрахме се в хотела в 5 сутринта и там ни чакаха 10 хиляди души!
Било е невероятно.
– По-специалното в случая бе това, че след победата над Германия бяхме спокойни. Все едно вече бяхме спечелили титлата. Беше лудост. 12 години по-късно се връщам към Франция и осъзнавам колко силни бяха „петлите“. Мислехме, че сме спечелили, а ни предстоеше мач с много силен отбор. Не ни беше страх и вярвахме, че можем да бием когото и да било. Изненадващо е, че срещу Франция не бях толкова нервен, а все пак това беше финал! Спомням си, че непосредствено след победата не можех да съм щастлив, защото бяхме дали толкова енергия и емоция. Радостта от световната титла дойде много по-късно.
После обаче Италия изпадна в криза. Смяташ ли, че калчото има нужда от преоценяване и различно решение, за да може да се върне на върха?
– Мисля… че нещо не е наред. Не мога да повярвам, че нямаме толкова таланти, колкото преди. Когато аз влязох в националния отбор, там бяха Баджо, Дел Пиеро, Тоти, Индзаги, Монтела, Виери – велики, талантливи футболисти. В последните 10 години Италия имаше добър отбор. Не сме лоши, но без един определен вид играчи резултати трудно се постигат.
Липса на достатъчно талант?
– Да, Серия „А“ може би е на по-ниско ниво, но ако създаваш добри играчи, те отиват в Пари Сен Жермен или Реал (Мадрид). Нивото на националния отбор остава високо. Но освен Марко Верати, който играе за ПСЖ, нямаме играчи, изключвам Юве, които играят за големи отбори в Европа. Това е проблемът.
Източник: Twitter
Когато заговори за Ювентус, повратна точка в кариерата ти е отиването в Серия „Б“, когато ти реши да останеш в клуба. Какво се случи там? Беше ли правилното решение?
– Бях доволен, защото смятам, че някои играчи могат да дадат надежда на феновете чрез действията си. Трябваше някой като мен да даде да се разбере, че играчите също имат чувства и има по-важни неща от популярност и пари. Бих го направил отново. Спечелихме титлата в Серия „Б“. Беше забавна година. Но след две добри години дойдоха и няколко лоши, в които Ювентус бе неразпознаваем. Завършвахме шести, дори седми и тогава се питах защо съм избрал това. Но тихичко, защото съм положителна личност и оптимист. Вярвам, че здравата работа и правилното поведение винаги се отплащат.
Мислил ли си за напускане в този период? Изненадващо ли е, че за 23-годишната си кариера игра само за два отбора, и то в Италия. Не си ли се замислял да отидеш в чужбина?
– Би ми се искало, защото това означава да съм около други хора, различен начин на живот и на мислене. Звучеше примамливо. Но дълбоко в себе си се чувствам истински италианец. Знам, че Италия има своите граници, но светът, който познавам тук, ме кара да се усмихвам и ми харесва.
Източник: Twitter
Преди няколко месеца каза, че това вероятно е последната ти година. Но аз говорих с Джорджо Киелини и той ми каза, че Буфон не е готов да приключи…
– Няма изненади. Аз съм Буфон и искам да бъда себе си до последната минута. Когато вече не усещам, че съм себе си, ще си тръгна. Имах прекрасна кариера.
Страхуваш ли се от отказването? Все пак по-дълго време си бил професионалист, отколкото каквото и да е друго. Страхуваш ли се от напускането и започването на нов живот, който е непознат за теб?
– Ще излъжа, ако кажа, че не ме е страх. Но дълбоко в себе си съм спокоен, защото по природа съм любопитен. Денят, в който спра да играя футбол, ще намеря как да не ми е скучно и да правя нещо.
И последно – каза, че футболът те е направил по-добър човек. Какъв щеше да бъдеш, ако не играеше футбол?
– Вероятно щях да съм учител. Харесва ми да съм около деца. Но футболът ме направи по-добър човек, защото винаги съм поставял групата на първо място. Намирам това за истински красиво. Да споделяш с останалите е най-хубавото в този живот.
