Носителят на 6 титли от Големия шлем и шампион на US Open за 1989 г. Борис Бекер даде интервю за TennisKafe, в което сподели какво очаква от започналото вчера юбилейно издание на турнира в Ню Йорк. Експертът на Евроспорт говори за възхода на Новак Джокович, трудностите да играеш пред американска публика и още много интересни и актуални теми.
Всички представители на „Голямата четворка“ ще участват на US Open. Можем ли да очакваме някой от тях да вдигне трофея на 9 септември?
– Кого визирате, като казвате „Голямата четворка“? Според мен вече трябва да ги наричаме по различен начин. Личният ми фаворит е Рафаел Надал. Той направи страхотен сезон и в момента е номер 1 в света. Спечели турнира на твърди кортове в Монреал и е в чудесна форма. Веднага след него бих поставил Новак Джокович. Измина доста време, откакто за последно бе в такава позиция, но той отново е тук. Успехът му на Уимбълдън бе наистина забележителен. След тях е Федерер, който си взе доста дълга почивка през лятото и затова ще бъде интересно да видим как ще се справи с 5-сетовите мачове на US Open. Нюйоркската публика обаче ще го подкрепя пламенно и само по себе си това е огромно предимство за него. Длъжен съм да спомена също Зверев и Дел Потро, тъй като те също изживяват добра година и традиционнно са силни на твърди кортове. Дел Потро е печелил турнира, а Зверев досега не е преминавал във втората седмица, но смятам, че сега може да го направи.
Мислиш ли, че Александър Зверев ще бъде следващата голяма звезда на тениса след оттеглянето на Федерер и Надал? Възможно ли е един ден да им съперничи по спечелени титли от Големия шлем?
– Мисля, че не само за Алекс, но и за всички останали ще бъде много трудно да се съревновават с Федерер и Надал. Той има всички качества да се превърне в доминатор, но да спечелиш 17 или 20 титли от Шлема е нещо невероятно. Не вярвам, че това постижение някога ще бъде повторено. Но рано или късно ще дойде време, когато той ще спечели първата си титла от Големия шлем. Кириос може също да го направи, ако заиграе по-добре, както и Димитров, Рубльов и Циципас. Въпрос на време е някой от тях да спечели първия си голям трофей.
Последните 7 турнира от Големия шлем при жените бяха спечелени от 7 различни тенисистки, в това число и 4, за които това бе първа титла. Може ли още някой да влезе в клуба на големите в Ню Йорк или някоя от по-опитните тенисистки ще триумфира?
– Това е много интересна статистика, която може да се тълкува по два начина. От една страна елементът на изненадата в женския тенис е много сериозен в момента. От друга страна това показва липса на постоянство от страна на водещите играчи. Зарадвах се, когато Симона Халеп спечели „Ролан Гарос“, но това трябваше да се случи много отдавна. Също така се радвах и за Анджелик Кербер след триумфа й на Уимбълдън. Но всички тези изненади са доста изненадващи, ако мога така да се изразя. Това обаче води до повишен интерес, тъй като никога не знаеш кой ще спечели. Бих казал, че в момента силите при жените са доста по-изравнени в сравнение с тези при мъжете.
Какви според теб са шансовете на Серина Уилямс? Тя се представи много силно на Уимбълдън, но след това изпитваше затруднения в турнирите на твърди кортове.
– Бих я поставил сред фаворитите, тъй като това е любимият й турнир, а и публиката ще бъде плътно зад нея. А публиката на US Open е огромна и много темпераментна. На Уимбълдън тя изглеждаше като истински шампион до момента, в който не се изправи срещу Кербер. Очаквам Серина да стигне много далеч на US Open.
През 2018 г. се навършват 50 години от началото на US Open и включването на професионални играчи в надпреварата. Какъв е любимият ти спомен от турнира в Ню Йорк като изключим, разбира се, твоята титла от 1989 г.?
– В този турнир има много забележителни моменти, които са остават ярки в паметта на хората. Спомням си обаче, че терористичните атаки на 11 септември се случиха само 2 дни, след като наблюдавах финала между Сампрас и Агаси. Така че това издание на турнира се откроява в съзнанието ми. Много обичам вечерните мачове на US Open – атмосферата е страхотна и играчите показват най-доброто от себе си. Феновете също се наслаждават, тъй като благодарение на осветлението мачовете могат да продължат до 2 през нощта. Другото забележително нещо е, че феномен като Бьорн Борг така и не спечели турнира. Няма как да не споменем и Джон Макенроу, който правеше страхотно шоу като играч, а сега го прави като коментатор. Също и Федерер, разбира се, когото аз наричам „Неофициалния кмет на Ню Йорк“, тъй като подкрепата, която получава от страна на феновете, е наистина невероятна. Надал обаче не му отстъпва много в това отношение. Има нещо много специално във вечерните мачове на US Open, което не се наблюдава в никой друг турнир.
Споделяш ли мнението, че на младите играчи им липсва психическата устойчивост, необходима за титла от Големия шлем? Наистина ли случаят е такъв или това твърдение е малко пресилено?
– В известен смисъл това е самата истина. Има много талантливи млади играчи, които по някаква причина не играят успешно на турнирите от Големия шлем така, както го правят в „Мастърс“ веригата. Така че явно наистина изпитват проблеми с психическата издръжливост и концентрацията, която се изисква да печелиш мачове във формат 3 от 5 сета в продължение на две седмици. Съвсем очевидно е. Чудесна илюстрация на това е Григор Димитров например. Има талантът, има качествата, има и големи успехи в турнирите „Мастърс“, но на Големия шлем нещо го спира. Наистина не мога да си обясня какво се случва.
Би ли се върнал към треньорството или окончателно сложи край на този етап от кариерата си?
– Много съм доволен от положението, което заемам в момента – експерт на Евроспорт и глава на германския тенис. Може да се каже, че пак съм си треньор, но не наблюдавам само един играч. Възможно е един ден да се върна към треньорството, но едва ли ще е скоро.
Новак Джокович отсъства доста време заради сериозна контузия. Очакваше ли отново да спечели титла от Големия шлем?
– Казвал съм го преди и ще го кажа отново – шампионът винаги остава шампион. Новак определено притежава шампионски манталитет. Липсваше му единствено игрова практика. Хубаво е, че отново работи със стария си екип, те очевидно му дават увереност. За мен следващата голяма титла на Джокович беше само въпрос на време. Още на Australian Open казах, че ако тренира упорито, играе достатъчно мачове и е напълно концентриран върху тениса, ще се завърне на върха. И той го направи.
Смяташ ли, че тенисът се е променил по отношение на шоубизнеса и конкуренцията в сравнение с времето, когато ти играеше?
– Не мисля, че нещата са се променили кой знае колко. През 80-те и 90-те тенисът беше много конкурентен, имаше много велики играчи. Виждате, че през псоледните 12 години само неколцина играчи са печелили титла от Големия шлем. По мое време надпреварата беше много по-отворена. В момента играчите стоят най-вече на основната линия, докато преди се играеше много при мрежата. Но и тогава, и сега тенисът е страхотен. Това винаги е бил труден спорт. Ако искаш да си най-добрият трябва да победиш хиляди играчи, които искат същото. Когато аз навлизах в тениса номер 1 беше Джон Макенроу, а след това беше Иван Лендъл – двама от най-великите в историята. Сега пък са Надал и Федерер. Така че и преди, и сега конкуренцията е чудовищна.
На тазгодишния US Open за пръв път ще бъде въведен таймер за изпълнението на сервис. Смяташ ли, че това може да ощети играчи като Надал, които не обичат да бързат с изпълнението?
– Предстои да разберем, но според мен идеята е добра. Всички ще разберат колко дълго време всъщност са 25-30 секунди, включително и Надал. Мисля, че това ще бъде много положително нововъведение, което ще направи играта по-честна. Интересно ще бъде да видим как ще повлияе на играчите.
US Open е много различен от другите турнири по отношение на това, че феновете постоянно вдигат шум и над кортовете често преминават самолети. Как един играч се адаптира към това?
– Много е трудно, наистина. Трябва постоянно да си концентриран на 110% заради всички неща, които споменахте. Турнирът е много сложен в това отношение. Трябва да положиш огромни емоционални усилия, тъй като е много лесно да се раздразниш и да се ядосаш от всичко, което се случва около теб. Но това е част от играта и просто трябва да го приемеш.