Борис ВЕЛЕВ
България е домакин на световното първенство по кану-каяк за юноши, девойки, мъже и жени до 23 години. Планетарният шампионат ще се проведе от 26 до 29 юли в Пловдив. От няколко дни под тепетата делегациите от млади, добре сложени спортисти, които тичат из града или го разглеждат, са обичайна гледка. Пловдивчани са вперили поглед в голямата ни надежда за добро представяне на Гребния канал – Ангел Кодинов. 20-годишният ни каякар отдавна загатна, че е талант, който може да върне славата на страната ни в гребните спортове. Именно Кодинов е името, което най-често се споменава, щом се заговори за кану-каяк. Plovdiv-Press се свърза с Ангел за интервю, а той се съгласи на драго сърце. Комплимент за нас и читателите ни е, че то се случи часове преди Ангел Кодинов да бъде „награбен“ от медиите на пресконференцията преди старта на Световното, която е днес.
– Ангеле, Световното първенство по кану-каяк за юноши и девойки, мъже и жени до 23 г. чука на вратата. Усещаш ли предстартова треска или вече си свикнал с напрежението?
– Няма как да няма предстартова треска. Това състезание го чакам дълго време и се подготвям целенасочено за него. Колкото и човек да е свикнал с напрежението, то си казва думата.
– Това, че важното състезание ще се проведе в Пловдив дава ли ти допълнителна увереност?
– О, да. Наистина смятам, че вкъщи е по-различно и се надявам и на късмет. Вярвам, че подкрепата на публиката ще ме зареди допълнително и ще ми даде тласък за по-добро представяне. Надявам се, че поговорката, че у дома и стените помагат – в случая ще се окаже вярна.
– Златото ли е основната ти цел на Гребната или би се задоволил и с нещо друго?
– Не искам да се ангажирам с обещания за медали. Всичко е възможно да се случи. Всички идват в Пловдив с нагласата за успех. Моята голяма цел на Световното е да покажа какво мога и да направя всичко възможно. Нямам представа до какво ще доведе това.
– Неведнъж си казвал, че искаш да се наредиш с кануто до успехите на легендата Николай Бухалов. Какво е най-важното, за да се доближиш до олимпийска стълбичка?
– За кариера като тази на Бухалов мечтаех, когато бях по-малък. Нормално е човек да иска подобни постижения, да бъде на върха. Реално погледнато обаче няма как Бухалов да бъде настигнат от друг българин. Просто времената са други, конкуренцията е друга, изобщо – всичко е различно. Няма как да се доближа до Бухалов, по-скоро мечтая за мои си успехи и постижения като едноместник, с които да бъда запомнен.
– В Рио де Жанейро ти беше най-младия кануист. Доби ли опит и какво не ти достигна за да се класираш на големия финал на първата си Олимпиада?
– Най-голямата разлика с останалите състезания в Рио, безспорно, това бе организацията, която бе страхотна. Макар че бях най-младия – усетих магията. От първо лице видях и научих, че на този най-висок форум няма фаворити и аутсайдери. На Олимпиада всичко е възможно. Пред очите ми повечето от топ фаворитите се провалиха, а други с по-малък шанс преди стартовете – осъществиха пробив. В Бразилия ми стана ясно, че нагласата е основна. Не стигнах до финала, защото конкуренцията бе убийствена.
– Ти си от семейство на гребци, но първоначално се ориентираш към волейбола. Защо реши да зарежеш отборния спорт и да се насочиш към канала?
– Отборните спортове не са за мен. Отне ми обаче цели 4 години, за да го проумея. Накрая с моя треньор по волейбол решихме заедно, че трябва да се пробвам в индивидуална дисциплина. После кану-каякът дойде от само себе си.
– Кану-каякът много дава, но и много взима. От какво се лишаваш, в замяна на успехите в лодката?
– Най-основното е, че почти нямам свободно време. Понякога излизам, но в главата ми е утрешната тренировка и в колко часа трябва да се прибера, за да си почина.
– Кажи кои са големите ти конкуренти, представители на кои страни са и имаш ли приятели сред тях?
– Имам приятели сред конкурентите, да. Не съм наясно дали всички ще дойдат в Пловдив на Световното. Близък съм най-вече с италианец и литовец.
– Спазваш ли някакъв ритуал преди старт и суеверен ли си?
– Да, гледам сутрин преди старт да закусвам едно и също. Забелязал съм, че това ми помага и гледам да го спазвам. Понякога обаче това не се случва, защото дадената храна липсва.
– Имаш ли приятелка и какво обичаш да правиш, когато не си на тренировка или състезание?
– Положението с приятелката мога да го поределя като сложно. Дори ще се въздържа от коментар нататък по тази тема. Когато не съм в кануто – обичам да излизам с приятели, да се разхождам на различни места.
– Какви са футболните ти предпочитания – Ботев или Локо?
– Когато бях по-малък виках за Локомотив. С годините обаче футболът изчезна от приоритетите ми и сега не мога да кажа, че съм фен на конкретен отбор. По-скоро с кеф гледам хубави мачове, на приключилото Световно се насладих на няколко такива. Plovdiv-Press
